Жените лидери, и дали правим достатъчно.

Жените са по-подходящи лидери в днешното време

Не можахме да се сдържим в женския месец да не отворим темата за разнообразие, равен достъп и включване. Цитираме Урсула Бърнс, първата цветнокожа жена на ниво CEO на Fortune 500 компания, която е CEO на Xerox за периода 2009-2016 г.:

„Много естествени „женски“ черти правят жените по-подходящи лидери в днешното време. Ние сме по-приобщаващи, по-малко брутални, по-нюансирани във вземането на решения. Жените имат здраво, естествено чувство на съмнение. Срещам се с други успешни лидери жени и си говорим дали бихме могли да правим нещата по-добре, дали правим достатъчно. И жените все още носят голяма отговорност за отглеждането на своите семейства. Това е част от нашата генетична структура. Това означава, че ни е генетично заложено да подпомагаме и развиваме хората, да правим така, че да се чувстват включени и ценени.“

Знаем, че в България процентът жени-лидери е висок

Според данни на Евростат за 2020 г., България е на 3-то място в Европа по най-много жени на лидерски позиции – 42% за България спрямо средно 34% за Европа. Пак според техни данни, разликата във възнагражденията е 12,7% по-ниско възнаграждение за жените спрямо мъжете на подобни позиции, което е близо до средния процент разлика за Европа (което е 13%). Това е много по-малка разлика от тази в страни като Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Естония – в последните 2 страни разликата е над 20%. На пръв поглед, нещата изглеждат стабилни – защо трябва да говорим (отново ли?!) за равен достъп за жените в България?

Какво оказва според нас голямо влияние (освен нашата история като страна, част от соц.блока) в успеха на България?

Добрият пример

Дали ще е примерът вкъщи в лицето на майката, която има успешна кариера; или вдъхновяваща жена-лидер на работното ни място; или успешна жена-предприемач, която сама (без да е инфлуенсър, без да има „гръб“, без „някой да й ходатайства“) изгражда от нула бизнес, наема и поддържа екипи в компанията си години наред  – примерът е могъщ вдъхновител. И не знам дали тези примери признават честно и високи на глас каква е цената, която са „заплатили“ да стигнат там, където са стигнали. Пропуснатите детски коледни концерти, докато си в командировка; съмненията на колегите, че трябва да има някаква причина да си успешна в кариерата си – може би заради някаква женска квота, която трябва да се изпълни, или пък поради друга причина.

Все едно причините един човек да е успешен не са едни и същи за всички полове – упорит труд, увереност, желание за развитие, и пр. И шанс – някой да повярва в теб.

Какво още? Менторството в кариерното развитие на жените

Менторството – работа с опитен човек, който споделя личния си опит, прозрения и знания с наставлявания от него човек – според нас е ключово за цялостното развитие на един човек в професионалната му/й сфера. Често успешните практики за развитие на жени към лидерски позиции включват и дългосрочна работа с други жени или мъже-лидери, които влизат в ролята на техни ментори (или наставници) – както такива вътре в компанията, така и ментори извън компанията. 

Как да изберем ментор?

Най-добрият начин да изберем ментор, е да намерим някого, на когото се възхищаваме. Някой, който има професионален стил, на който искаме да подражаваме, или набор от умения, които искаме да развием. Добре е да имаме някаква естествена връзка помежду ни – нещо, което ни обединява. За да можем да изградим близки взаимоотношения с ментора ни (жена-лидер, или мъж), среда на доверие, в която можем спокойно да бъдем уязвими. За да можем открито да споделим какви са кариерните ни цели, какви са силните страни и областите ни за развитие. И за да можем да приемем наистина обратната връзка, която менторът ще ни дава. Особено тази, която не ни се иска да чуем.

Ако нямаме менторска програма

Не е нужно да има формална менторска програма в компанията, в която работим. Ако намерим човека, на който бихме могли да се доверим за наш ментор, просто можем да го попитаме: „Възхищавам се на начина, по който работите и на ценностите, които показвате. Бихте ли искали да се срещате редовно с мен? Вярвам, че мога да науча много от вас.“

Обратно наставничество

От друга страна, наставляваните жени-лидери също могат да споделят своя опит с менторите – т.нар. „обратно наставничество“ (от англ.език: „reverse mentoring”). В обратното наставничество по-неопитните колеги помага на по-опитните по различни теми. Този подход има прецедент: в края на 90-те години Джак Уелч от General Electric използва обратно наставничество, за да обучава висши ръководители как да използват интернет. Но съвременното обратно наставничество се простира далеч отвъд простото споделяне на знания за технологиите – днес чрез обратно наставничество можем като лидери да помислим върху това как да се адаптираме по-добре. Въпроси като „Как да се свържа с по-младите поколения?“ „Как да привлека и задържа по-млади таланти в моя екип?“ могат да бъдат някои от темите в обратното наставничество. И да има полза и за двете страни.

Правим ли достатъчно?

„Дали бихме могли да правим нещата по-добре, дали правим достатъчно?“  – се пита Урсула Бърнс в началния откъс от нейното интервю.

След всичко, което се прави от бизнеса в България в областта на равен достъп за жените, какво още можем да направим – като жени, мъже, майки, бащи, братя, сестри, приятели?  Като лидери, служители, предприемачи, държавни служители, законотворци?