Разликите във възнагражденията на жените и мъжете в България

Жените продължават да получават по-ниски възнаграждения

Институтът за пазарна икономика публикува през март 2023 г. анализ за възнагражденията на жените и тяхното участие в пазара на труда в България. Оказва се, че заетостта при жените е по-висока в сравнение с тази при мъжете, но възнагражденията на жените продължават да бъдат по-ниски от тези на мъжете.

През 2000 г. възнагражденията на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете. През 2021 г. разликата е намаляла до 18%, а към декември 2022 г. тази разлика е 15,5% за средните работни заплати у нас. При средна заплата 2314 лв. разликата се равнява на 200-220 лв. в полза на мъжете. Това бе обявено на националната конференция „Равнопоставеност между мъжете и жените и условия на труд – тенденции и предизвикателства“.

Добрата новина е, че през последните години разликата във възнагражденията на жените и мъжете намалява.

Но нека задълбаем малко повече.

В някои сектори разликата достига почти 40%, според анализа на ИПИ. Тази тенденция се наблюдава най-ясно във финансовия сектор (разлика от 38%). След това се нареждат здравеопазването, ИКТ секторът, преработващата промишленост, културата, спортът и развлеченията. Разликата във възнагражденията на жените и мъжете в публичната дейност „За създаване и разпространение на информация“ е 33% (5300 лв. получават мъжете, а 3600 лв. – жените). 51% от жените в България са изложени на риск от бедност и социално изключване след пенсиониране спрямо 37% при мъжете, поради натрупаните разлики в заплащането и съответно в пенсиите. Освен това жените у нас са по-засегнати от инфлацията, защото работят при по-ниски средни доходи.

Анализът на ИПИ разкрива, че изборът на професия все още е силно повлиян от традиционните и стереотипни роли на пола. Най-голям брой жени се наемат в сектори, свързани с личния контакт с хора, като образование, здравеопазване и социални дейности (над 80%).

Най-висок е делът на работещите жени между 45 г. и 64 г. – 49,7%, т.е. делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано, ако го съпоставим с това на мъжете. Според анализа на ИПИ децата в семейството водят до загуба на формална заетост при жените, докато при мъжете увеличават коефициента на заетост, независимо от образованието.

Няма как да не отбележим и факта, че при бременност и отпуск по майчинство заплатите на жените „изостават“.

За жена с дете/деца се оказва понякога изключително трудно, дори невъзможно „да навакса“ разликата във възнагражденията, която се получава за периода на отпуск по майчинство и гледане на дете. За периода на този отпуск майката пропуска едно-, две- или понякога три-годишно увеличение на заплатата, което иначе би получила, ако все още изпълняваше работните си задължения на позицията си в своя работодател. В Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете (2021 г.-2030 г.) е посочено:

„Въпреки че на пазара на труда жените с висше образование са повече от мъжете, жените продължават да съставляват по-голям дял от работната сила в по-нископлатени сектори и на по-ниски длъжности. Те са по-слабо представени в професии с по-високо заплащане и на позиции, свързани с вземането на решения. „

„Все още жените разполагат с по-малко свободно време спрямо мъжете и поемат по-голяма част от неплатения домашен труд, като посвещават средно два пъти повече време на ден за грижи за домакинството и семейството.“

Все още повече жени са заети в икономически дейности, където заплащането традиционно е по-ниско и/или работят на позиции с по-ниско заплащане.

„Традициите и стереотипите все още оказват влияние при избора на образование, като момичетата са насочвани към смятаните за „женски“ професии, а те по правило са по-ниско платени. В кариерното си развитие жените са изправени пред по-големи пречки при включване на пазара на труда, прекъсвания на професионалната дейност поради ползването на по-дълъг отпуск по майчинство, трудно балансиране на работата и семейните задължения, което забавя и затруднява професионалната им реализация.“

Смятаме, че пътят към елиминиране на разликите във възнагражденията на жените е въпрос на държавна и социална политика, на скъсване със стереотипния начин на мислене по отношение на пола, вкл. в образователната ни система и материали, които често изобразяват жени на позиции като лекар, учител, пр.. А компаниите лесно могат да променят своите политики за възнаграждения на жените, и да намалят разликите във възнагражденията на жените – необходимо е да включат в своята политика, че ако една жена (или мъж) е в родителски отпуск, тези служители все пак трябва да получат годишно увеличение на заплатата, дори и да са в отпуск. Лесно, и просто решение на тази част от проблема.