Защо бизнесът трябва да се грижи за благосъстоянието (wellbeing) на служителите си

Благосъстоянието на хората вече не е HR инициатива. То е бизнес стратегия.

В продължение на години корпоративният свят разглеждаше wellbeing програмите като „добавена стойност“ – карта за фитнес, плодове в офиса, йога в сряда или лекция за балансиран начин на живот. Намеренията често са добри, но резултатите рядко променят реално начина, по който хората се чувстват на работа.

Истината е, че служителят не напуска организация заради липса на безплатно кафе. Напуска заради среда, в която системно се чувства изтощен, недооценен и емоционално изолиран.

Точно тук започва истинският разговор за wellbeing.

Най-големият фактор за психичното здраве в работата са отношенията с колегите.

Има нещо дълбоко показателно във факта, че за огромна част от хората най-стресиращият елемент в работата не е самата работа, а прекият ръководител.

Това не означава, че мениджърите са „лоши хора“. Напротив. Повечето лидери не започват деня си с намерението да демотивират екипа си. Но много от тях никога не са били научени как да проявяват грижа в професионална среда.

В резултат организациите често създават култура, в която:

– обратната връзка се дава основно при грешка;

– усилията се приемат за даденост;

– високата ангажираност се възнаграждава с още повече натоварване;

– човешките нужди се разглеждат като „емоции“, които пречат на продуктивността.

А истината често е точно обратното.

Когато хората се чувстват ценени, чути и имат психологическа сигурност, тяхната ангажираност, инициативност и устойчивост растат естествено. Не защото някой ги е мотивирал с поредната мотивационна реч, а защото мозъкът и нервната система започват да работят в среда без постоянна заплаха.

Компаниите често инвестират в симптомите, вместо в причината

Много организации продължават да третират wellbeing-а като отделна програма, вместо като част от ежедневния управленски модел.

Инвестират в:

– спортни активности;

– mindfulness приложения;

– уебинари за справяне със стреса;

– бонуси и придобивки.

Всичко това може да бъде полезно. Но ако служителят ежедневно работи в среда на напрежение, микромениджмънт, липса на признание и емоционално изтощение, ефектът остава повърхностен.

Не можеш да говориш за wellbeing и едновременно с това:

– да толерираш токсично лидерство;

– да възнаграждаваш прегарянето;

– да превръщаш постоянната спешност в организационна култура;

– да очакваш хората „просто да се справят“.

Това е една от най-големите заблуди в корпоративния свят – че благосъстоянието е лична отговорност на служителя, а не системен резултат от начина, по който функционира организацията.

Социалната свързаност е подценяваният фактор за ефективност

Един от най-интересните аспекти в съвременните разговори за wellbeing е колко силно влияние имат човешките взаимоотношения върху представянето.

Хората не се нуждаят само от добро заплащане и ясни критерии за успех. Те имат нужда да усещат принадлежност.

В много компании днес служителите са постоянно „свързани“, но все по-рядко реално свързани помежду си.

Срещите са повече. Разговорите са по-малко.

Именно затова организациите, които изграждат култура на доверие, уважение и човешко отношение, създават много по-висока устойчивост в периоди на промяна, несигурност и натиск.

Защото хората издържат на трудни периоди много по-лесно, когато не се чувстват сами в тях.

Благосъстоянието на служителите (wellbeing) има директно влияние върху бизнес резултатите

Темата за благосъстоянието се разглеждаше като „мек“ фактор. Днес най-успешните организации вече знаят, че това е директно свързано с:

– задържането на таланти;

– employer branding-а;

– качеството на лидерството;

– клиентското преживяване;

– иновациите;

– продуктивността;

– отсъствията и прегарянето.

Изтощените хора не създават устойчив бизнес.

Те работят на автопилот, избягват инициативност, комуникират по-трудно и постепенно губят емоционална връзка с организацията.

А това винаги има цена – дори когато не се вижда веднага в Excel файла.

Истинската грижа не се измерва с кампании, а с ежедневни поведения

Служителите много лесно разпознават разликата между:

компания, която говори за хората;

и

компания, която реално се грижи за тях.

Грижата се вижда в ежедневните микро-моменти:

– как лидерът реагира при грешка;

– дали хората могат да говорят открито;

– дали усилията се забелязват;

– дали има уважение към личните граници;

– дали организацията създава психологическа сигурност.

Точно тези елементи изграждат и организационната култура.

И именно тя определя дали талантливите хора ще останат, ще се развиват и ще дават най-доброто от себе си.

Компаниите, които ще бъдат успешни в бъдеще, няма да бъдат само най-ефективните. Ще бъдат най-човешките.

Следващото поколение служители не търси просто работа. То търси среда, в която може да работи устойчиво, смислено и без постоянна цена за психичното и физическото си здраве.

Организациите, които разберат това навреме, няма просто да имат по-добър employer brand. Те ще изградят по-здрави екипи, по-силно лидерство и много по-устойчив бизнес модел.

Защото благополучието на служителите не е привилегия.

Той е основа за дългосрочното успешно развитие на компанията.

========

В HRCP създаваме корпоративни уелнес програми, изцяло за нуждите на вашата организация. Един партньор – от стратегия до изпълнение. Свържете се с нас да научите повече.