Трудните разговори – как да ги направим по-продуктивни и полезни

Труден може да бъде всеки разговор, който ни кара да се чувстваме уязвими, несигурни или просто некомфортно.

Това са разговорите, които вероятно ще отложим за друг път. Да поискаш увеличение на заплатата, да съобщиш на шефа си, че си си намерил друга работа, да се разделиш с партньора си, да върнеш закупена стока в магазина – звучи познато, нали?

В книгата „Difficult Conversations“ Дъглас Стоун, Шийла Хийн и Брус Патън разглеждат трудните разговори, които всеки от нас води. Слез изучаване на стотици разговори авторите стигат до концепцията, че в основата на всеки труден разговор стоят три типа разговори. Книгата дава насоки за специфични техники, така че не само да не избягваме трудните разговори , но и да ги направим по-продуктивни и полезни.

Тип 1: Разговорът за това какво се е случило

Тези разговори са свързани с разногласия относно това, което се е случило или какво е трябвало да се случи. Този тип разговор може да приеме много форми. Например често поема в някоя от следните посоки: кой какво е казал, кой какво е направил, кой е прав, кой какво е имал предвид и кой е виновен.

Как да го направим по-продуктивен?

Поставете се на мястото на другия. Приемете, че това е различен човек с различна гледна точка, следователно е нормално той да стига до заключения, различни от вашите. Разликите във възгледите често се дължат на различия в информацията, която имате. Не се засягайте от някого, който не е съгласен с вас, а проучете дали той знае нещо, което вие все още не знаете.

Авторите на тази книга ни подсказват да избягваме да предполагаме, че другият човек има лоши намерения. Те дават следния пример: приятел коментира колко сте уморени. Вместо да възприемате това като обида, помислете как вашият приятел се грижи за вашето здраве и благополучие. Накратко, не очаквайте задължително най-лошото от отсрещната страна.

Спрете да обвинявате другите. Ако другият участник ви е разбрал погрешно в разгорещен разговор, това не е непременно негова вина. Идентифицирайте приноса на всеки човек в разговора и поемете отговорност за съвместното преодоляване на ситуацията. Възприемането на този подход ще ви позволи да постигнете разбирателство.

Тип 2: Разговорът за чувствата

Всеки труден разговор включва това участниците да не са сигурни дали чувствата им са валидни. Трябва ли да се ядосате/разстроите? Нормално ли е другият участник в разговора да не отдава значение на това как се чувствате? Притеснявате ли се, че сте наранили чувствата на другия? В разговора трябва да се обърне внимание на емоциите.

Как да го направим по-продуктивен?

Обърнете внимание на собствените си емоции по време на трудни разговори. Помислете защо реагирате по начина, по който го правите в определени ситуации. Дайте си сметка как сте се справяли с емоциите си като дете и дали това е в съответствие с начина, по който сега се справяте с трудни разговори. Помислете как хората около вас са реагирали на това как сте се справяли с трудни разговори, когато сте били по-млади.

Този процес идентифицира вашия естествен емоционален отпечатък по време на трудни разговори. Вашите възприятия и възгледи са в основата на вашите емоции. Затова се опитайте да преосмислите възприятията си в тези трудни разговори. Вместо да реагирате автоматично, опитайте се да разгледате други гледни точки. Дори обмислянето на алтернативна гледна точка може да успокои първосигналните ви емоционални реакции.

Авторите препоръчват да споделяте емоциите си – както добрите, така и лошите. Избягвайте обаче обвинителни преувеличения, когато обяснявате как се чувствате от разговора и защо се чувствате по този начин – „винаги“ и „никога“ несправедливо етикетират лицето. Вместо това се опитайте да помогнете на другия да разбере вашата гледна точка и емоционалната ви реакция. След това го попитайте как се различават неговата гледна точка и емоционална реакция и защо.

Тип 3: Разговорът за идентичността

Разговорът за идентичността е разговорът, който водим със себе си. Той обхваща какво означава тази ситуация за нас. При трудни разговори често обмисляме дали се представяме като компетентни, внимателни, учтиви. Притесняваме се, че тези разговори ще повлияят на нашата самооценка, на начина, по който възприемаме себе си.

Как да го направим по-продуктивен?

Лесно е да изброим няколко определения, които описват как се идентифицираме. Проблемът с разговорите за идентичност е в това, че в повечето случаи използваме само етикети –лоялни или нелоялни, обичани или мразени. Идентичностите обаче никога не са абсолютни, еднопластови и статични.

Когато се идентифицираме чрез подобни етикети, ние гледаме на трудните разговори като на атака срещу нашата представа за нас самите. Трудните разговори могат бързо да ни накарат да се усъмним в идентичността си. Например може би се смятате за лоялен човек . Представете си, че получавате предложение да работите в конкурентна фирма с висока заплата и на по-хубава позиция. Приемането на тази оферта може да доведе до обърканост относно идентичността ви, ако работите с етикети, защото ще излезе, че сте нелоялен човек, нали? Вместо това помислете колко лоялни сте били години наред, но е дошъл моментът за промяна. А и ще дадете приоритет на лоялносттта към семейството си, като му осигурите по-добър доход.

Авторите ни съветват да не забравяме, че не можем да контролираме действията на друг човек. Можем да контролираме само начина, по който реагираме на действията на другия. Опитайте се да погледнете на разговора от дистанция. Той вероятно ще бъде маловажен в дългосрочен план. Затова го използвайте, за да учите. Другото предназначение на тези разговори е споделяне и решаване на проблеми, както и продуктивно изследване на различията в информацията и възприятията на участниците.